Народът си отива, селата опустяват… виновните за умиращите Източни Родопи акъл дават

Честен капиталист от Измир пристигна в Ардино и поиска да купи „гордостта на социалистическото производство“ - предприятието „Жакардтекс“. На пазарна цена. На търг. При явно наддаване с конкуренти.

Човекът с парите дойде в Ардино в годините на ранната демокрация, когато беше модерно да се отричат постиженията на властта отпреди 1989 година и „Жакардтекс“ бавно умираше – закриваха се дейност след дейност (предачница, бояджийница и т. н.). Предприятието, което даваше препитание на стотици жители на Ардино и околните села, щеше да бъде разпродадено парче по парче. Намерението на измирския капиталист беше да купи цялата база и да запази производството (губери, китеници, одеяла и други), като го подсили с прехвърляне на някои от дейностите от турската фабрика в Кърджалийско. И да не остане само в Ардино, а да навлезе и в другите общини заради най-ценното на областта – „златните му работници“. Определението е на самия бизнесмен. И друго казваше: Хората в Кърджалийско са мечта за всеки работодател!

Та, когато в градче с излишък на работна ръка идва инвеститор с такъв размах, няма как да не се срещне с кмета…

Работата - гордостта на социализма да стане гордостта на капитализма, не се получи. Кметът поискал 20 000 германски марки (много пари по онова време) рушвет. Явно управленецът сметнал, че в града е дошъл поредният дребен експлоататор,  и без да прояви доза далновидност, заложил на елементарното „Този е тарикат, аз съм тарикат – ще ми даде 20 бона!“. Да, ама не. Измирският инвеститор се оказа бизнесмен от сой. Ние рушвети нито взимаме, нито даваме – това е наследил от баща си и от дядо си. Нещо като точка от устава на фамилния бизнес. Т. е., не се нарушава никога.

„Защо да ти ги дам тези пари. С 20 000 марки ще модернизирам изцяло единия от цеховете“, казал бизнесменът. А преди да затръшне вратата обяснил на кмета, че предприятието е на хората и само те имат право да искат тези 20 000 германски марки.

„Аз идвам да създавам работни места, ти ме изнудваш“, сбогувал се бизнесменът.

*

Години по-късно се разбра, че измирският текстилен бос е изнесъл производството си в Румъния. За него работели около 250 души, средната заплата – около 800 евро.

Вероятно сред хилядите румънци, които транзитно преминават през Кърджали за гръцките курорти, има и работници на измирския бизнесмен, който не беше желан в Града под Белите брези. Може би доволните румънци се разминават на пътя и с деца на бивши работници от „Жакардтекс“. Едните отиват на почивка, другите – на тежък гурбет в Западна Европа. Едните ще се върнат у дома за трудови подвизи, дето се казва. Другите не искат и да чуват вече за Ардино. Заминаващите на гурбет вече прибират и семействата си.

*

Ардино бавно умира (Вижте видеото с панаира в центъра на града и ще разберете – много люлки, малко платежоспособни хора. Замислете се, ако в 250 семейства месечно влизаха 800 евро как това щеше да се усети от целия град, как това щеше да рефлектира върху местната икономика, местните данъци и такси и т.н.).

За селата да не говорим. Днес дори властта рушвети да дава на такива като измирския бизнесмен, инвеститори тук няма да дойдат. „Златните работници“ отдавна ги няма. Тези и със „сребърните ръце“ ги няма даже. В цялата област Кърджали има глад за работна ръка.

А тази история с умрелия „Жакардтекс“ и убитото инвестиционно намерение на читавия капиталист не е единичен случай. Ще има време да си ги разказваме. За всяко умиращо село има обективни причини, има и виновни, а не угодно отчитане „Всевишния така е решил“.

*

Аллах решил навремето да прати хората да живеят в бедната планина, Аллах сега решил да им отвори очите за пътя към богатите Германия, Белгия, Холандия, Англия!

С пламък в очите, тази глупост ръси един дето всичко дължи на партията. От акъл прелива, че и акъл раздава!  Преди години с енергия на допингиран спортист и с мурафетите на бай Ганьо този тип успя да пробута детето си в списъка със 100 младежи и девойки, които партията прати в турски университети. Обученото чедо се върна след 5 години и все по линията на партията работеше на заплата, а сега има активи сякаш баща му не е от „близковците“ в партията (на турски им викат ялами), а на оня измирски бизнесмен.

От селото на корумпираните Старши и Младши също много заминаха на гурбет. Един от тях имаше друго обяснение за еднопосочните билети от Кърджали за Хага. „Не може аз да се трепя от работа, а този „близковец“ (ялама), дето само разкарва смешния си костюм, да живее по-добре от мен. Не може моето дете да е чело повече книги от неговото, а да му пречат и да правят всичко възможно да остане тютюнджийче на село, а неговото дете да работи началник и да му отварят очите как се взимат рушвети“, каза заминалият за Холандия със семейството си нашенец и добави „Ако тука няма справедливост, ще я търсим на Запад“.

*

Провиделите и справедливо възнаградените на Запад нашенци ще накажат тези, които са виновни за обезлюдяването на Източните Родопи. Няма логика да не се случи! Тогава корумпираните от партията няма да се уповават на Всевишния, че едва ли не, е решил да ги накаже, а ще се измъкнат с удобното „Да се оправя Партията“.

Когато крадеш – крадеш за себе си, когато те наказват – наказват партията!

Така излиза!

24rodopi.com
На снимката: Центърът на Ардино, 17 септември - неделя. Панаир има, хората ги няма